Когато Луната плаче,
плачат без глас сърничките.
С мокри целувки здрачът,
гаси звездите, всичките.
Когато сън замърка,
в клоните на тополите.
Бухал един, побъркан,
сънува луди полети.
Когато с хлип земята,
спомня за миг пшениците,
есен вихрушки мята
и си брои жълтиците. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse