Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
15 oct 2020, 13:56  

Когато Луната плаче 

  Poesía » Del paisaje, Otra
257 3 7

Когато Луната плаче,
плачат без глас сърничките.
С мокри целувки здрачът,
гаси звездите, всичките.

Когато сън замърка,
 в клоните на тополите.
Бухал един, побъркан,
сънува луди полети.

Когато с хлип земята,  
спомня за миг пшениците,
есен вихрушки мята
и си брои жълтиците.

Когато снежни хали,
залутат по поляните,
снежинки засияли -
звездици ще си хванете.
 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??