15.10.2020 г., 13:56 ч.  

Когато Луната плаче 

  Поезия » Пейзажна, Друга
299 3 7
Когато Луната плаче,
плачат без глас сърничките.
С мокри целувки здрачът,
гаси звездите, всичките.
Когато сън замърка,
в клоните на тополите.
Бухал един, побъркан,
сънува луди полети.
Когато с хлип земята,
спомня за миг пшениците,
есен вихрушки мята
и си брои жълтиците. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??