когато стоиш вън и гледаш звездите,
когато вятърът нeжно те лъха
и си мислиш за мен - виж ЛУНАТА...
Вгледай се в нея и там ще ме видиш..
Как тъжа за теб - за очите и усмивката ти,
за прегръдките и целувките ти,
за безгрижните дни и сплотените нощи.
Вслушай се в ЛУНАТА...
Там ще чуеш плача ми,
там ще усетиш болката ми...
Когато вали пороен дъжд,
излез навън, слей се с дъжда
и ще ме усетиш - Аз съм капките,
които са по лицето и устните ти,
аз съм не споменът, а дъждът,
който с обич те обгръща...
Когато слънцето пече с парещи лъчи,
усмихни се и погледни към небето,
така ще те видя щастлив във съня си,
защото там ти си мой...
Във съня ми сме двама,
а сутринта съм сама...
И денят пак е скучен,
а мисълта пак е мрачна...
Но наближава денят...
Денят на промяната,
денят на щастието,
денят, в който пак ще сме двама!
04/09/2006г. Надя
© Надежда Петкова Todos los derechos reservados