когато стоиш вън и гледаш звездите,

когато вятърът нeжно те лъха

и си мислиш за мен - виж ЛУНАТА...

Вгледай се в нея и там ще ме видиш..

Как тъжа за теб - за очите и усмивката ти,

                                      за прегръдките и целувките ти,                                            

                                      за безгрижните дни и сплотените нощи.

Вслушай се в ЛУНАТА...

Там ще чуеш плача ми,

там ще усетиш болката ми...

Когато вали пороен дъжд,

излез навън, слей се с дъжда

и ще ме усетиш - Аз съм капките,

които са по лицето и устните ти,

аз съм не споменът, а дъждът,

който с обич те обгръща...

Когато слънцето пече с парещи лъчи,

усмихни се и погледни към небето,

така ще те видя щастлив във съня си,

защото там ти си мой...

Във съня ми сме двама,

а сутринта съм сама...

И денят пак е скучен,

а мисълта пак е мрачна...

Но наближава денят...

Денят на промяната,

денят на щастието,

денят, в който пак ще сме двама!

04/09/2006г.                      Надя