Когато любовта си отиде всичко потъва във фалшиво двуличие.
Няма спасителна лодка в този океан на огледално безразличие.
Листата падат, но нали все още не е дошла есента,
неизказани мисли, мълчание сухо, несподелена тишина.
Отказвам да приема, че щастие бих намерил само в тъгата!
Оправдания..,ха, истината е, че невиждаме еднакво дъгата!
И кой ще ме отвлече от това мъчно, безжизнено, сиво безвремие?
Немога лентата отначало да върна без да дължа дори извинение.
Ех, помня сън красив, ръце преплетени и как сърцето ми трепна
И помня още как една приказна фея в ухото веднъж ми прошепна
"сам сред свои, това е присъдата на всяка търсеща душа",
дори, когато очите затворя мракът царува в моята тиха гора. ...