19 abr 2016, 7:52  

Когато нямах се 

  Poesía » De amor, Otra
1097 4 7

Аз губех предмети, време и хора.

Затривах надежди. Скитах без дом.

Умирах от жажда. И пиех отрова

Заключвах се, тихо. И влизах с взлом.

 

Изтръгвах стрелките на всеки часовник,

отварях вратата, щом стане студено.

Направих си замък, а станах бездомник.

И взимах от себе си – да давам на мене!

 

Загубих се после (Не бях си платила).

Вратата зад мен се заключи.

Каквото обичах – това съм изпила.

Останах навън. (Като куче.)

 

Разплащах се с Ада, Небето и Бога.

Душата си скъсах – на всички да дам.

Платих за това, което не мога,

за цялата себе си, Някога... Там.

 

Сега съм смирена, за всичко платила.

Пък дано  ми е живо сърцето!

Даже без огън, без никаква сила...

(усмихвам се)  Имам небето!

© Andriana Valkanova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??