Аз губех предмети, време и хора.
Затривах надежди. Скитах без дом.
Умирах от жажда. И пиех отрова
Заключвах се, тихо. И влизах с взлом.
Изтръгвах стрелките на всеки часовник,
отварях вратата, щом стане студено.
Направих си замък, а станах бездомник.
И взимах от себе си – да давам на мене!
Загубих се после (Не бях си платила).
Вратата зад мен се заключи.
Каквото обичах – това съм изпила.
Останах навън. (Като куче.) ...