27 feb 2014, 20:01  

Когато разбера 

  Poesía » Otra
1556 1 14

Обичам те, когато сняг вали
в най-тъмното на бялата ми кожа.
Изплюти, белоснежните следи
от устните ти парят много, даже
ме карат ей така... да замълча,
със мислите си да рисувам пъзел -
парченца от разрошена мъгла,
въздишки от поредното ми "сбогом".
Безмерна единица красота,
заспала в неуютното ни утре.
Корона на главата на глупак
е нашата любов докато втръсне,
да бъдем като маски с две лица,
изпразнени от чувство и от смисъл.
Това ли е? Безмерна суета -
безсмислена, тъй сляпа и безчувствена.
И после ще обичам, но напук
и себе си ще искам да накажа,
с поредната любов - или съдба,
когато разбера, ще ти разкажа.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно - звучи философски..., чудесни мисли...!!!
    "Корона на главата на глупак
    е нашата любов докато втръсне,
    да бъдем като маски с две лица,
    изпразнени от чувство и от смисъл."
  • Синусоида на едно пътуване
    от спирка "Влюбване"до спирка "Гръб към гръб"
    Така е.Няма смисъл от тъгуване.
    Без пътниците пътят пак е път.

    Време е да се появиш пак,че ще започнем да те забравяме!
  • Много силно и истинско!
    Харесах!
  • Сърдечен поздрав от мен,мила Креми!Прегръдка*
  • Поздрави и от мен!
  • Много красив поетически изказ, в който е притаена болката от различието и разнопосочието, от житейските разминавания с най-съкровените неща. Винаги има едно "после", едно "ще обичам" и едно "ще ти разкажа". Най-нужно от всичко обаче е разбирането като път на душата. Мисля, че това е най-ценното качество на твоята героиня. Поздрав!
  • Харесва ми!Страхотен стих.
  • Когато разбереш, ще ми разкажеш.
  • Винаги ще те чета ...харесвам твоята поезия ...понякога те препрочитам ...пазя и книгата ти!
  • Ей, две години мълча, да те пита човек защо
  • Отново на върха!
    Креми, харесвам стиховете ти!
  • От кога не те бях чела?
    Силен стих!
  • Изящно стихотворение, пропито с неуловимост.

    Сърдечен привет: Мисана

    П.С.

    "Последната ми сламка в свят чуждеещ
    сред сивотата на петролни пейзажи,
    докосвам те през призрачна надежда
    върху перон изстинал от очакване..."
  • Когато има пориви сърдечни, останалото е без значение.
Propuestas
: ??:??