Обичам те, когато сняг вали
в най-тъмното на бялата ми кожа.
Изплюти, белоснежните следи
от устните ти парят много, даже
ме карат ей така... да замълча,
със мислите си да рисувам пъзел -
парченца от разрошена мъгла,
въздишки от поредното ми "сбогом".
Безмерна единица красота,
заспала в неуютното ни утре.
Корона на главата на глупак
е нашата любов докато втръсне, ...