Сивотата на небето ме ранява,
от думи неизречени боли ме,
и днешният ден отминава,
а въгленът в душата ми гори ме.
Пленени устни, гаснещо сърце,
усмивката прикрила е тъгата,
изгарящи сред океан ръце,
за сетен път проклинат самотата.
Когато си отидеш без следа,
навярно вече няма да ме има,
изгоряла отдавна е мойта душа,
изстинах сред бурната зима. ...