11 jul 2018, 1:16

Когато слънцето се взриви 

  Poesía » De amor
274 0 0

***

Недей си тръгва,

Остани,

Целувай устните ми до забрава.

Белязвайки сърцата ни,

Мигът запамети,

Върху тези устни -

Твоите копняли.

И нека тайна бъде между нас,

Как до безпаметност са те желали.

Шепни ми,

Ако искаш ми крещи -

Че единствена за теб,

Любима съм -

Началото и края.

Целувай устните ми до забрава,

Остани,

Недей си тръгва -

В тази късна доба.

Сърцето си до моето сложи

И аз вовеки ще го пазя.

Любовта ми е такава,

Разбери -

Необуздана, пламенна и дива,

И спасение, уви, от нея няма,

Затова -

Недей си тръгва,

Остани!

По пътища безброй те търсих

И когато намерих те,

Спри,

За да дойде на мъченията края.

Обичам те,

Разбираш ли?,

Остани!

Ще си с мен богиня до края.

А когато Слънцето се взриви -

Заедно ще управляваме безкрая

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??