11.07.2018 г., 1:16 ч.

Когато слънцето се взриви 

  Поезия » Любовна
276 0 0

***

Недей си тръгва,

Остани,

Целувай устните ми до забрава.

Белязвайки сърцата ни,

Мигът запамети,

Върху тези устни -

Твоите копняли.

И нека тайна бъде между нас,

Как до безпаметност са те желали.

Шепни ми,

Ако искаш ми крещи -

Че единствена за теб,

Любима съм -

Началото и края.

Целувай устните ми до забрава,

Остани,

Недей си тръгва -

В тази късна доба.

Сърцето си до моето сложи

И аз вовеки ще го пазя.

Любовта ми е такава,

Разбери -

Необуздана, пламенна и дива,

И спасение, уви, от нея няма,

Затова -

Недей си тръгва,

Остани!

По пътища безброй те търсих

И когато намерих те,

Спри,

За да дойде на мъченията края.

Обичам те,

Разбираш ли?,

Остани!

Ще си с мен богиня до края.

А когато Слънцето се взриви -

Заедно ще управляваме безкрая

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??