27 ago 2023, 11:13

Когато светлината плисна 

  Poesía » Formas graves
391 2 1
КОГАТО СВЕТЛИНАТА ПЛИСНА
Градът не спря да бълва смог.
По улиците шетат псета.
Разтърсват тремори поета –
разкъсван между Ад и Бог.
Кросното е покрито с прах,
а хурката – на две строшена.
Тъй чезне приказна вселена,
в чиито дебри се пилях –
когато още бях дете
и всичко бе обикновено –
в оджака къкрещо котле, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??