27.08.2023 г., 11:13 ч.

Когато светлината плисна 

  Поезия » Строги форми
379 2 1
КОГАТО СВЕТЛИНАТА ПЛИСНА
Градът не спря да бълва смог.
По улиците шетат псета.
Разтърсват тремори поета –
разкъсван между Ад и Бог.
Кросното е покрито с прах,
а хурката – на две строшена.
Тъй чезне приказна вселена,
в чиито дебри се пилях –
когато още бях дете
и всичко бе обикновено –
в оджака къкрещо котле, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Предложения
  • Колко тежи онази самотна сълза, спотаена във крайчеца на окото, която неволно се спуска в нощта, раз...
  • Рисувам ги набързо и наивно, скицирам ги с молив – и само толкоз. Защото нямам време за картина. И с...
  • На сцената искряха светлините танцуващи във звезден пирует, когато от Страната на Мечтите пристъпвай...

Още произведения »