Когато светлината плисна

27.08.2023 г., 11:13 ч.

Поезия » Строги форми

281 2 1

КОГАТО СВЕТЛИНАТА ПЛИСНА

Градът не спря да бълва смог.

По улиците шетат псета.

Разтърсват тремори поета –

разкъсван между Ад и Бог.

Кросното е покрито с прах,

а хурката – на две строшена.

Тъй чезне приказна вселена,

в чиито дебри се пилях –

когато още бях дете

и всичко бе обикновено –

в оджака къкрещо котле,

на двора пеещо петле,

прегърбена и примирена –

терлици баба ми плете.

Авторът е забранил гласуването.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.