Няма час, откакто излезе
и почука тъгата в дома ни.
Уж ги нямаше вече онези
мисли, дето терзаят ума ми.
И не зная, как тъй без причина
натежават отново клепачите.
Аз съм тук и тебе те има,
значи нямам какво да изплача?
Но във мен се събужда страха,
че живял съм го сякаш напразно -
тоз' живот доловимо едва,
дето шепнеше - Господ те пази! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse