2.03.2025 г., 15:16 ч.

Когато те няма 

  Поезия » Любовна, Философска
5.0 (5)
160 1 2
Няма час, откакто излезе
и почука тъгата в дома ни.
Уж ги нямаше вече онези
мисли, дето терзаят ума ми.
И не зная, как тъй без причина
натежават отново клепачите.
Аз съм тук и тебе те има,
значи нямам какво да изплача?
Но във мен се събужда страха,
че живял съм го сякаш напразно -
тоз' живот доловимо едва,
дето шепнеше - Господ те пази! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
  • Тя нежната му муза беше. Изящна като порцелан във голотата си. Седеше насреща му. А той, облян от св...
  • Понеже съм те искала до случване - се случи да ми бъдеш вдъхновение. Вън вятърът скимтеше като куче,...
  • Железен!!! “това, което не ни убива, ни прави по-силни” Ницше Железен бях!... Във кървави дуели ......

Още произведения »