Тогава те жадувам до задъхване.
Жарава сплитам по върха на пръстите.
На устните ми тихото стенание
възкръсва с името ти в нощите.
Тогава ветровете ми пресъхнали
издишват се във буреносни крясъци.
Светкавично сърцето ми те търси
сред облаци от хиляди въпроси.
Душата ми с просия ли е пълна,
та все за теб оставам чужда?
Защо сред хилядите други
все тебе търси още до полуда? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.