10.08.2008 г., 11:57 ч.

Когато теб те няма 

  Поезия » Любовна
2258 0 30
Тогава те жадувам до задъхване.
Жарава сплитам по върха на пръстите.
На устните ми тихото стенание
възкръсва с името ти в нощите.
Тогава ветровете ми пресъхнали
издишват се във буреносни крясъци.
Светкавично сърцето ми те търси
сред облаци от хиляди въпроси.
Душата ми с просия ли е пълна,
та все за теб оставам чужда?
Защо сред хилядите други
все тебе търси още до полуда? 
Защо в искрата обич пак изгарям
най-нежните сълзи на клада,
защо във трепет луд изпепелявам,
щом теб до себе си те нямам?
Гърми въпросна самотата
по парещия зной в гръдта.
Когато теб те няма, тишината
долюбва ме в очите със дъжда.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??