Тогава те жадувам до задъхване. Жарава сплитам по върха на пръстите. На устните ми тихото стенание възкръсва с името ти в нощите. Тогава ветровете ми пресъхнали издишват се във буреносни крясъци. Светкавично сърцето ми те търси сред облаци от хиляди въпроси. Душата ми с просия ли е пълна, та все за теб оставам чужда? Защо сред хилядите други все тебе търси още до полуда? Защо в искрата обич пак изгарям най-нежните сълзи на клада, защо във трепет луд изпепелявам, щом теб до себе си те нямам? Гърми въпросна самотата по парещия зной в гръдта. Когато теб те няма, тишината долюбва ме в очите със дъжда.
"Душата ми с просия ли е пълна,
та все за теб оставам чужда?"
Страшничко е това и реално съществува!!!
Невероятно хубаво си изкрещяла болката в този стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
прекрасна си, мила Джейни...с много обич.