Когато ти не си до мен

vikim (Виктория)
18 15

12 jun 2008, 22:34

Poesía » De amor

734 0 0

Пътеката към вечността огряна,

посипана е със стъкла.

Душата в полет към безкрая

пак търси малко топлина.

Светът превръща се в пустиня,

когато ти не си до мен,

като помитаща стихия

минава всеки божи ден.

Сърцето плаче за пощада,

не знае отговора то

и проси милост от Съдбата,

въртяща свойто колело.

Мираж небесен си оставаш,

а аз не вярвам в чудеса,

макар и близо до сърцето,

далеч оставаш от плътта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.