12.06.2008 г., 22:34 ч.

Когато ти не си до мен 

  Поезия » Любовна
733 0 0
 

Пътеката към вечността огряна,

посипана е със стъкла.

Душата в полет към безкрая

пак търси малко топлина.

 

Светът превръща се в пустиня,

когато ти не си до мен,

като помитаща стихия

минава всеки божи ден.

 

Сърцето плаче за пощада,

не знае отговора то

и проси милост от Съдбата,

въртяща свойто колело.

 

Мираж небесен си оставаш,

а аз не вярвам в чудеса,

макар и близо до сърцето,

далеч оставаш от плътта.

© Виктория Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??