23 sept 2011, 1:16

Кожа 

  Poesía » Filosófica
813 1 14
Не се продава кожата ми. Трудно
до някаква цена ще го докараш,
защото зная колко струва
рамото на верния приятел.
Не онзи, с мене поделил трапеза,
трохите от която е събирал
в кърпичка копринена, извезана
със монограмите на чуждо име.
Нито пък онзи, с хитрата усмивка,
която вади сякаш по часовник.
Познавам сянката на гладен хищник,
оголил зъб, препълнен от отрова. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??