yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
23.09.2011 г., 1:16 ч.

Кожа 

  Поезия » Философска
789 1 14

Не се продава кожата ми. Трудно

до някаква цена ще го докараш,

защото зная колко струва

рамото на верния приятел.

 

Не онзи, с мене поделил трапеза,

трохите от която е събирал

в кърпичка копринена, извезана

със монограмите на чуждо име.

 

Нито пък онзи, с хитрата усмивка,

която вади сякаш по часовник.

Познавам сянката на гладен хищник,

оголил зъб, препълнен от отрова.

 

А другия – окръпкан, необръснат,

с когото знам, че мога да премина

и брод, и огън, с поглед непомътен

да се разпалваме над чаша с вино.

 

За него пазя кожата си тънка

да я наметна, ако  се наложи –

душа да приюти, в студа изтръпнал –

когато никой друг това не може.

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??