Навън е снежно, ухае коледно
в задния двор на сърцето
бялата елха, с която довчера
си игра палаво на щастие,
вятър безделник, после без
причина, ей така на инат,
заключи и изхвърли ключа,
и сега достъпът е забранен,
до поискване няма отговор,
мъртва тишина в глухо небе.
И все пак ще намеря ключа,
и ще победя подлия безизход,
ще отключа отново вратата
на бялата светлина и искрено
ще я прегърна в коледната
свята нощ, в която усмихнат
ме чака той, моят спасител,
който ще ме научи, как да си
простя, за да сбъдна неродения,
нов изгрев, и щастливо да полетя.
© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados