Коловоз

konche (Криста)
83 125

15 jun 2010, 11:00

Poesía » Otra

479 0 2

Ако оцелея до следващата вечер,

ще е защото съм чакала ръката ти.

И ако оцелея, та да мога да се усмихна,

ще е защото съм прочела теб в бяло поле.

И, ако мога, сред нивята гола до същността си

да се изправя и да крещя без свян твоето име,

то ще е, защото съм се сляла с душата ти

и онова, което не изписва ръката ти,

докосва мен, щом извира от теб.

А после, ако оцелея, очаквай пак

някой влак да засвири пред коловоза,

то спомни си съня ми и как сред него

поставях релси, чертаейки пътя.

И щом там, сред железни траверси,

върбата плачеща видиш до моста,

то знай - в съня ми си влязъл наяве

или сега и двама сънуваме.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.