21 oct 2018, 9:40

Контролиране на чувствата 

  Poesía » De amor
607 5 9

Приличам може би на къса свещ,

отдавна тихомълком догоряла.

Щом залезът бе пищен и горещ,

безкрайно тъмно е преди раздяла.

 

Отиваш си. Така е най-добре.

Аз всичко съм ти дала. Без остатък.

Разминахме се, няма накъде

и двамата да продължим нататък.

 

И за какво съм ти? Та аз сега

съм вече толкова различна

до днес у мен не приютих дъга,

забравих и какво е да обичаш.

 

Навярно пътят ти ще бъде прав 

Към ада всички пътища са криви.

Но пò е лесно да забравиш как

било е светло много! и красиво.

 

По-просто е... А в есента вали.

И бавно се подготвям за финала.

Във него всички страшно сме добри.

И всичко е написано със бяло.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??