Магия има у теб – душа,
не си жена, творба си.
Разлиствам те с любовните
слова, прочитам те с очи
за други слепи.
В очите ти живеят
думи две – шумни,
искрени и бурни.
Океани на любовната
игра, вълните им заливат
ме със младост.
Специална си, различна -
една.
Неповторимо-бляскаща
картина.
Цветова гама си на
вечността – контурите
рисуваш си сама.
И нявга, ако спреш да се
рисуваш и стативът покрие
се с прах, грабни сърцето ми
и с него съживи нашия
монограф.
© Веселин Джуров Todos los derechos reservados