Копнежът ми по тебе е убийствен,

минутите - куршуми безпощадни,

надеждата я разпилях като мъниста,

че вече втори ден не се обаждаш.

В душата ми въпросите са много,

сърцето ми не може да ги обясни,

тишината ме изпълва със тревога

и очакване, че хубавото предстои.

Прошепвам в мрака името ти бавно,

на теб го кръстих целия си свят,

но утре ще ми бъде адски гадно,

ако ти стана само близък непознат.

Копнежът ми е мойта тиха лудост

да слеем пак телата си в едно,

тогава с мен се случи чудо,

за теб какво ли е било.