Копнежът ми по тебе е убийствен,
минутите - куршуми безпощадни,
надеждата я разпилях като мъниста,
че вече втори ден не се обаждаш.
В душата ми въпросите са много,
сърцето ми не може да ги обясни,
тишината ме изпълва със тревога
и очакване, че хубавото предстои.
Прошепвам в мрака името ти бавно,
на теб го кръстих целия си свят,
но утре ще ми бъде адски гадно,
ако ти стана само близък непознат.
Копнежът ми е мойта тиха лудост
да слеем пак телата си в едно,
тогава с мен се случи чудо,
за теб какво ли е било.
© Даниел Стоянов Всички права запазени