Копнеж по моето  село

Копнял съм аз с копнежа на селата,

защото  мляко там съм забозал.

Макар че се загубих във мъглата 

и другаде получих своя дял!

Аз пътя си от селото захванах.

Израснах там под селското небе.

И романтичен селянин останах.

Във селото е моето сърце!...

От селото  душата си получих 

и толкова години пропилях 

присъдата си градска да получа,

но фен на селото си останах...

Обичам  стиската зелено сяно,

която пред магарето върви...

Без нея сякаш времето е спряло...

Не искам градски хитрини.

Не съм се възхищавал от Андрешко,

Бай   Ганя  не съм смятал за баща.

О, знам, че в село се живее тежко,

роят се и безумните  неща!

         28.07.1950 г. Драгойново