Копнеж по моето село
Копнял съм аз с копнежа на селата,
защото мляко там съм забозал.
Макар че се загубих във мъглата
и другаде получих своя дял!
Аз пътя си от селото захванах.
Израснах там под селското небе.
И романтичен селянин останах.
Във селото е моето сърце!...
От селото душата си получих
и толкова години пропилях
присъдата си градска да получа,
но фен на селото си останах...
Обичам стиската зелено сяно,
която пред магарето върви...
Без нея сякаш времето е спряло...
Не искам градски хитрини.
Не съм се възхищавал от Андрешко,
Бай Ганя не съм смятал за баща.
О, знам, че в село се живее тежко,
роят се и безумните неща!
28.07.1950 г. Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени