Искам да виждам жената у теб!
Слагай, любима, и грим, и червило.
Аз ще си нося костюма – поет –
бавно потънал в лицето ти мило.
Искам да хвана дланта ти навън.
Нека за миг да ни зърне тълпата.
Щом те прегърна, светът да е сън!
Нека на нас се учудят лицата!
Искам, когато по пътя вървим,
ти да си моята горда царица –
сякаш те гледа с очите си Рим,
сякаш сияеш на предна корица. ...