Ръждивата любов не остаря.
По листовете смисълът се свлече
с мастилото ѝ, станало на прах,
до точката, поставена пред "вечност".
От ноктите на времето изсечен,
запазила е белег, сякаш звяр
дълбал е под искрицата човечност
за тленните остатъци от жар.
Към сцената на жалкия ѝ фарс
в трагизма на житейската условност,
спестяваме ѝ камъка, макар
насила да обичаш е греховно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse