15 abr 2008, 20:20

Кошмар 

  Poesía
1087 0 4
Тази ноемврийска нощ тишината
е безпощадна - тя моето име зове.
Обгръща ме, блъска се в мене, пълзи
и възражда моите страхове.
Щом слънцето залезе зад горите
и започна нощният ми кошмар,
тъмнината ме блъсна в гърдите,
самотата ми удари шамар.
Есенен студ проникна във мен,
вкамени сърцето ми от страх,
а после, с един единствен удар,
го разби на пух и прах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Ненова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??