15.04.2008 г., 20:20 ч.
Кошмар
Тази ноемврийска нощ тишината
е безпощадна - тя моето име зове.
Обгръща ме, блъска се в мене, пълзи
и възражда моите страхове.
Щом слънцето залезе зад горите
и започна нощният ми кошмар,
тъмнината ме блъсна в гърдите,
самотата ми удари шамар.
Есенен студ проникна във мен,
вкамени сърцето ми от страх,
а после, с един единствен удар,
го разби на пух и прах.
А на сутринта с какво ще усетя
шума и светлината на новия ден,
неспособна съм вече със нищо
да спра страха, бушуващ вътре в мен.
© Павлина Ненова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Страхът ще се излее в стиховете ти...Пиши и не го задържай в себе си...Той е в теб,но не е твой...В теб е за да те направи по-силна...Поздравления за стиха!!!Хареса ми...
-
На мен също ми харесва!Поздравявам те!
-
На мен много ми харесва и от мен имаш 6
Обаче много ми се иска хората, които гласуват с толкова ниски оценки поне да казват кое не им харесва
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
всички носим страха в себе си...
а не бива...ти си мъдра и силна!
с много обич, мила Павлина.