Кошмар наяве
Клетка от мисли, от чувства, от страст.
Клетка от болка, тъга и обиди.
В ледените решетки се блъскаш, крещиш,
а огън изгаря плътта, зъзнеща в плам.
Огънят те обгръща, студът те сковава -
пламък със леден език те докосва,
а ледът те пари, изгаряш.
Идва нощта и те заслепява с лъчи,
а с утрото в пълен мрак те потапя.
Щастието те плаши, тъгата - си ти.
Тръгваш за утре, а във вчера се връщаш,
в бъдещето се взираш, а минало е пред теб.
И в пустинята пороят те дави,
а морето пресъхва щом стигнеш до него.
Връщаш се в нищото, а кошмарът не свършва,
искаш очи да отвориш...
но не спиш...
и от живота се плашиш...
© Даниела Todos los derechos reservados