Кошмар наяве
Клетка от мисли, от чувства, от страст.
Клетка от болка, тъга и обиди.
В ледените решетки се блъскаш, крещиш,
а огън изгаря плътта, зъзнеща в плам.
Огънят те обгръща, студът те сковава -
пламък със леден език те докосва,
а ледът те пари, изгаряш.
Идва нощта и те заслепява с лъчи,
а с утрото в пълен мрак те потапя.
Щастието те плаши, тъгата - си ти.
Тръгваш за утре, а във вчера се връщаш, ...