Кошмар наяве

Клетка от мисли, от чувства, от страст.

Клетка от болка, тъга и обиди.

В ледените решетки се блъскаш, крещиш,

а огън изгаря плътта, зъзнеща в плам.

Огънят те обгръща, студът те сковава -

пламък със леден език те докосва,

а ледът те пари, изгаряш.

Идва нощта и те заслепява с лъчи,

а с утрото в пълен мрак те потапя.

Щастието те плаши, тъгата - си ти.

Тръгваш за утре, а във вчера се връщаш,

в бъдещето се взираш, а минало е пред теб.

И в пустинята пороят те дави,

а морето пресъхва щом стигнеш до него.

Връщаш се в нищото, а кошмарът не свършва,

искаш очи да отвориш...

но не спиш...

и от живота се плашиш...