gabrielle (Габриела Цанева)
105 100
4 mar 2018, 9:44

Кошмари 

  Poesía
969 0 3

Мъглата хвърли бялата си мрежа

върху дървета, улици и преспи,

преплитам пръсти с клони и с ръцете ти,

дланта ми лепне върху ръкавицата,

в която тръпнеш, дишаща кошмари…

 

Изпръхнал е езикът ми от вятъра,

а устните ми стават на пързалки,

докосвам гънките на слепите очи –

днес пак ще тичам, въздухът ще дращи,

а коленете ми ще бъдат рани…

© Габриела Цанева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Понякога животът е един цикличен кошмар, който никога не свършва. Може би затова изглежда недовършено. Благодаря!
  • И на мен така ми прозвуча- незавършено. Но лично на мен ми хареса богатата образност.
  • Грабна ме с първите редове. Само, че след вторият куплет стои малко незавършено, сякаш премълчаваш неписаните редове.Може просто на мен така да ми се струва.
Propuestas
: ??:??