Коситба

5 feb 2020, 13:40

Poesía » Filosófica

611 0 3

Когато косачът коси,

а ти си цъфтиш сред ливада;

тогава дали за награда

заслужил си или не си

блажения рай или ада –

е сякаш напълно все тая!

Все тая е сякаш това –

ти бил ли си жлъчна трева,

или пък прекрасна омая,

мълвяща уханни слова.

Все тая е всичко, нали?!

Дордето цъфтиш сред отрови,

презирай мечти и любови

и всичко без страх запали;

за да отлетиш без окови!...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.