Котешка педагогика
Три котенца боричкат се в цветята
под погледа на майка си Писана.
Размахват лапички и се премятат,
едничко цвете здраво не остана.
Понякога опашките си гонят,
понякога на ужким хапят.
А майката ги гледа благосклонно
и ги смирява с нежна лапа.
Нерядко й се случва да задреме
на пролетното слънце в двора.
Но дечурлигата не губят време
и продължават без умора.
Притворила очи, с опашка мръдва
Писана – опитният педагог.
Залягат малките и се нахвърлят
върху опашката с юнашки скок!...
В игра за кратко и Писана влиза,
захапва леко нечие ухо,
на друго пък нослето нежно гризва
и слага край на днешния урок...
А после си поляга във тревата.
Дори ще кажеш, че дълбоко спи.
Но лъжеш се - децата се премятат,
а тя над тях и във съня си бди!...
© Роберт Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Даааа..... Щеше да е хубаво.
-
Ех, понякога си мисля: защо и хората не са така гальовни!
-
Да. С тях никога не е скучно!
-
Благодаря, Маргарита!...Мога с часове да ги наблюдавам, без да ми омръзне...И всеки път да откривам по нещо ново в поведението им...
-
Прекрасно! Точно това правят мамите - котки.
-
И аз благодаря, че надникна при мен, Силвия!..
Приятна вечер!... -
Сладко стихче, Роби! Майчиният инстинкт е много красива тема. Благодаря за удоволствието.
-
Благодаря за вниманието ви, Надежда, Любомира, Ели и Албена!...Много ги обичам и аз тези животни, които около хората се чувстват много добре и бързо се приспособяват към тях...
-
Боже, невероятен си! Колко подробно и точно си го описал!... Аз съм израсла в къща с котка и други домашни животни и направо ме върна в детството! Благодаря ти! И колко надълбоко си проникнал в психологията на майката - котка... Поздравления за великолепния стих!
-
И аз ги обичам, Роби. И прибирам бездомни...
Радвам се, че прочетох. -
Много сладко!
-
Много мило стхче, Роби. Самата аз имам два котарака, единият от които на 4 месеца, тааа.....Какво беше това цвете?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
.Ами какво да ви кажа, Марги и Стойчо, при нас в последно време май се наблюдава обратната тенденция, за съжаление...Каква ти гальовност - ние като че ли озверяваме все повече!...А самите животни да ни учат на гальовност - не е ли парадокс това?!?...