Три котенца боричкат се в цветята
под погледа на майка си Писана.
Размахват лапички и се премятат,
едничко цвете здраво не остана.
Понякога опашките си гонят,
понякога на ужким хапят.
А майката ги гледа благосклонно
и ги смирява с нежна лапа.
Нерядко й се случва да задреме
на пролетното слънце в двора.
Но дечурлигата не губят време
и продължават без умора.
Притворила очи, с опашка мръдва
Писана – опитният педагог.
Залягат малките и се нахвърлят
върху опашката с юнашки скок!...
В игра за кратко и Писана влиза,
захапва леко нечие ухо,
на друго пък нослето нежно гризва
и слага край на днешния урок...
А после си поляга във тревата.
Дори ще кажеш, че дълбоко спи.
Но лъжеш се - децата се премятат,
а тя над тях и във съня си бди!...
© Роберт Всички права запазени
.Ами какво да ви кажа, Марги и Стойчо, при нас в последно време май се наблюдава обратната тенденция, за съжаление...Каква ти гальовност - ние като че ли озверяваме все повече!...А самите животни да ни учат на гальовност - не е ли парадокс това?!?...