Мъгливо отварям очи;
пак събличаш от себе си утрото,
а стаята още мълчи
и не иска шума да обличаш
от разсърдени улици.
Малко по малко се пъхваш в деня,
приглаждаш, оглеждаш;
плътно по теб е.
Копче по копче затваряш снага,
докато разбера
щракват ключалки,
въздухът трепва... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse