Burns
228 1006
25.10.2016 г., 15:35 ч.

(Кра)сиво ежедневие 

  Поезия » Друга
482 2 9

Мъгливо отварям очи;
пак събличаш от себе си утрото,
а стаята още мълчи
и не иска шума да обличаш
от разсърдени улици.

 

Малко по малко се пъхваш в деня,
приглаждаш, оглеждаш;
плътно по теб е.
Копче по копче затваряш снага,
докато разбера
щракват ключалки,
въздухът трепва...
И вече си там,
в съня на лъчите;
а в ръцете ми само
номер с портрет от събуден екран.
И наоколо пак
времето бавно потича. 

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Абсолютно..
  • Ние ли консумираме информация от екраните, или вече те консумират нас? Довели сме нещата до уродливи пропорции до степен ограничаваща нормалното живо човешко общуване. Поздрави, Гавраил!
  • Нали красивото е подобрено"сиво".Дайте възможност на събуденият екран да се оцвети.
    Поздрави от мен!
  • Понякога е само думата след скобите когато човек престане да оценява хубавите неща. Превръщаме се в част от електронния указател. Поздрави
  • Харесвам такава различност.
    "Номер"-ът само не ми стана ясен (може и без него, мисля) но не обяснявай, красиво е, макар и оСКОБчено при лирическия
  • ще го инам пред вид. Просто ми беше интересно да разбера асоциацията.
  • ... номера с портрета от събудения екран...
    ... и да знаеш, че друг път не обяснявам... сещай си се сам...
  • Здравей Таня, кое да е класьор?
  • ... успокоих се някакси, че не е класьор...
Предложения
: ??:??