Край реките на Вавилон
(по псалм 137)
Седнахме нещастни край реките,
със вода поящи Вавилон,
плакахме при спомен за стените
на Сион.
Арфите си закачихме с мъка
на върбите, свежи в своя цвят.
Пленници по царска сме заръка
в този град.
Казват тез, които ни плениха
и доведоха ни роби тук: ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse