Затвори отвън вратата,

няма аз след теб да тичам –

болката така позната

още във гърдите диша.

Вяра искаш ти да вземеш –

взимай, всичко ще ти дам,

всичко, зная, ще отнемеш –

взимай, щом не те е срам.

Ето обич, вярност, сила,

ето мойте младини

и душицата ми мила

давам – всичко ти вземи.

Погледа встрани си свеждам –

още искаш ти от мен –

ето малкото надежда,

скрила се във моя ден.

Взимай всичко – заминавай,

няма да те спирам, знай.

С чувствата ми не внимавай,

с тях отново си играй.

Само за едно те моля –

ти сърцето остави ми –

взимай цялата ми воля

и сълзите ти изпий ми.

И вратата ти затваряш,

без да мислиш за това,

че зад своя гръб оставяш

дишаща в мен любовта!