Затвори отвън вратата,
няма аз след теб да тичам –
болката така позната
още във гърдите диша.
Вяра искаш ти да вземеш –
взимай, всичко ще ти дам,
всичко, зная, ще отнемеш –
взимай, щом не те е срам.
Ето обич, вярност, сила,
ето мойте младини
и душицата ми мила
давам – всичко ти вземи.
Погледа встрани си свеждам –
още искаш ти от мен –
ето малкото надежда,
скрила се във моя ден.
Взимай всичко – заминавай,
няма да те спирам, знай.
С чувствата ми не внимавай,
с тях отново си играй.
Само за едно те моля –
ти сърцето остави ми –
взимай цялата ми воля
и сълзите ти изпий ми.
И вратата ти затваряш,
без да мислиш за това,
че зад своя гръб оставяш
дишаща в мен любовта!
© Яна Всички права запазени