11 may 2018, 18:16

Крайния ъгъл в сърцето ми 

  Poesía » De amor
484 2 3

 

Като боклук от сърцето ми
довян от вятъра прашен
да те измета се зарекох!

 

Започнах от крайния ъгъл –
там където си мислех,
че съм свободен, че още те няма...

 

Боли!
Като сол изсипана
в още кървящата рана!

 

Когато достигнах средата –
там където споменът избледнява,
дочух водопада в сълзите ти.

 

Мигове къси, минути,
векове и епохи
в моментите на забрава изтекоха...

 

Когато достигнал до края –
там където започва едно ново начало
разбрах, че земята е кръгла.

 

С усмивка за Щастливеца мен
и протегнати длани
Ти ме чакаше там.

© Ангел Милев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Като две листенца, танцуващи в девствен планински поток. Толкова чисто е пресъздаденото най-възвишеното чувство.
    А начинът, по който обръщаш света, за да откриеш, че любовта, дори далеч от очите, не е спирала да крачи към теб... просто вълшебно!
    Обичам стих, който се лее, не "заковава" рими, а думите се извиват като нежен воал. Трудно за постигане!
    Поздравления!
  • Явно... далечен е моят краен ъгъл! Трудно-достъпен!
    Благодаря Ви Annabell и teis, че достигнахте и надникнахте там.
  • Ти ме чакаше там... хубаво е...като лабиринт с изход... Привет, Ангеле!
Propuestas
: ??:??