Крайния ъгъл в сърцето ми

11.05.2018 г., 18:16 ч.

Поезия » Любовна

485 2 3

Като боклук от сърцето ми
довян от вятъра прашен
да те измета се зарекох!

Започнах от крайния ъгъл –
там където си мислех,
че съм свободен, че още те няма...

Боли!
Като сол изсипана
в още кървящата рана!

Когато достигнах средата –
там където споменът избледнява,
дочух водопада в сълзите ти.

Мигове къси, минути,
векове и епохи
в моментите на забрава изтекоха...

Когато достигнал до края –
там където започва едно ново начало
разбрах, че земята е кръгла.

С усмивка за Щастливеца мен
и протегнати длани
Ти ме чакаше там.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Vessymark (Весела Маркова)

2018-05-14T22:50:59+03:00

Като две листенца, танцуващи в девствен планински поток. Толкова чисто е пресъздаденото най-възвишеното чувство.
А начинът, по който обръщаш света, за да откриеш, че любовта, дори далеч от очите, не е спирала да крачи към теб... просто вълшебно!
Обичам стих, който се лее, не "заковава" рими, а думите се извиват като нежен воал. Трудно за постигане!
Поздравления!
angelmilev (Ангел Милев)

2018-05-14T21:46:37+03:00

Явно... далечен е моят краен ъгъл! Трудно-достъпен!
Благодаря Ви Annabell и teis, че достигнахте и надникнахте там.
teis

2018-05-11T18:58:00+03:00

Ти ме чакаше там... хубаво е...като лабиринт с изход... Привет, Ангеле!