Крайъгълно денят ще си отиде,
във улея на времето изсипвайки се.
Ще кацнат птици на прозореца ми,
вятър пакостник на двора ще ме викне.
Ще пусна птиците да влязат в стаята,
ще изляза да взема въздух във косите.
За малко ще се сгуша в на залеза очите,
залял гората, притихнал в клоните.
Във бледо розово са цъфнали бадемите,
овошките окъпаха се в цвят и аромат.
Денят си тръгва тихо, там зад ъгъла,
въздишки във гърдите, дремят, а не спят.