Познавам я... Очите си прикрива. Рисува сърчица върху стъклото. Понякога е твърде мълчалива. Не се усмихва. Може би, защото тя цяла изтъкана е от дъжд. Животът ù е кораб наводнен. Навремето бе влюбена във мъж. Сега е облак – тъмен и студен. Познавам я… Щом слуша тъжни песни, прелива Самотата от очите ù. Да плуваш без да можеш не е лесно, особено щом мъртви са мечтите ти. Но има дни, в които, между капките, една мечта се плъзва във зениците… Тогава Тя усмихва се за кратко… на слънцето, на пролетта, на птиците, които са отдавна отлетели от тъжната ù и голяма къща. И пак се нижат дните… Все Недели. И споменът дъжда в очите връща… Познавам я… Но името на глас да изрека ужасно се страхувам… защото Тя - това съм всъщност… аз! И все вали…
Първо помислих, че пишеш за есента- бездомна, тъжна и самотна. Като видях финала обаче се върнах и препрочетох прекрасната ти изповед, портретът който сама си си нарисувала и се просълзих. Недей така! Изплувай! Ти можеш!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.