В годините от малки междучасия
все търсих те, красавице-любов,
облякох те в копнежи и мечтания
и нежно те белязах с апостроф.
Във месеци на думи неизречени
кроях те с влюбени слова,
косите ти постеля бяха в звездни вечери,
а утрото - пак чаша самота!
Във дни на хиляди желания
за нищо на света не те смених,
душата ти засипвах със послания,
очите ти дори превърнах в стих.
В минути исках те до себе си,
красавице-любов, за миг ела,
в годините от малки междучасия
да вярвам, че се раждат чудеса!
© Красимир Трифонов Todos los derechos reservados